20 февруари 2013 г. — Бойко Борисов обявява на извънредна пресконференция, че подава оставка. Не искал да става повод за сблъсъци, не искал да гледа „парламент, ограден с ограда и кръв по улиците“. „Няма да участвам в управление, в което полицията ще се бие с хората“, заявява тогава. Но историята обича да се повтаря. След загубата на Цецка Цачева на президентските избори през 2016 г., Борисов отново подава оставка. Президентът Плевнелиев води консултации, провеждат се разговори, но нов кабинет така и не се съставя. През лятото на 2020 г. нова вълна протести залива страната — този път срещу самото управление. Събитията, решенията (и нерешаването на определени проблеми) предизвикват съмнения, че власт и прокуратура действат в удобен синхрон. 15 април 2021 г. — трета оставка. На 16 април парламентът я гласува. Следва служебен кабинет. Дежавю след дежавю. И ето ни на 11 декември 2025 г. — правителството на ГЕРБ отново подава оставка след многохилядни протести в цялата страна. Поредният епизод от същия сериал. Поредната „криза“, която свършва със същите лица. Защо ли? Колко пъти едни и същи хора „си тръгват“, само за да се върнат няколко месеца по-късно, все едно нищо не се е случвало? Докато системата остава непроменена, оставката е просто формален жест — без съдържание, без последствия. Наистина ли не виждаме, че десетилетия наред на върха стоят същите фигури, въртят се същите кръгове, говори се със същите опорки? Какво всъщност се промени от 2013 г. насам? Да, някои ще кажат "С колко се увеличиха детските надбавки? Колко пенсионери оцеляват под прага на бедността?“ Българският футбол е едно огледало на политиката. Оставката на Борислав Михайлов през 2019 г. доведе ли до промяна? Не — върна се, управляваше отново, после пак подаде оставка. След това властта премина към наследника му, около когото също се появиха въпросителни, включително разследване на дипломата му за средно образование . А междувременно скандалът със залаганията на играчи и служители на някои отбори тихо е заметен. Кой задава въпросите? Кой търси отговорите? Мълчание. Затова мога само да пожелая на Бойко и Шиши весели празници. Ще се видим пак — много скоро — когато започнат обиколките из страната с обещания за светло бъдеще. А след тях ще се появи и поредният „спасител“, който отдавна чака приклекнал на старта. Юмрукът, символ на „промяната“, който вече е имал над 800 дни служебна власт зад гърба си — нещо невиждано в историята на демократична България. И все пак, изглежда, ни предстои още от същото...

https://www.facebook.com/profile.php?id=61584711213201

Спектакълът беше разигран перфектно.